вяра в бог

вяра в бог
вяра в бог

вяра в бог

Вие трябва да вярвате че сте божй деца!Бог ви обича бог искаска да прави любов със вас !Той први чудеса знамения и пророчества!Той е този койтотрябва да е той има 99-ет имена ако споменете едно тях той ще ви погне!Кой е БОГ?бог е 3в1Отца .Сина.Сят Дух! Товае само постетете сайта за дарзберете коя е дейсвителноста в във живота на човека!

мисюнерите на българя

мисюнерите на българя
по вярвай в живя бог

понеделник, 19 ноември 2007 г.


Хората са като цветята, толкова са красиви и разнообразни. И те като цветята раснат в различни условия - някои растат в скалисти и сухи терени и въпреки това оцеляват, други се радват на слънцето, водата, земята,въздуха и въпреки това не издържат. Всеки отглежда в дома си цветя и знае, че някои от тях не изискват почти никакви грижи, а се развиват много добре, други непрекъснато ги обливаме с нежност и внимание, но те загиват. Така сме и ние.Всеки от нас е отрасъл в различна среда и при различни условия и по различен начин е оцелявал в житейските бури. Едни са падали и ставали сами, други са се справяли с подкрепа, трети не са се съхранили, въпреки любовта на околните. Ние сме еднакви по външен вид, но сме различни по издръжливостта си.Появявайки се на Земята, малкият човек се стреми да привлече вниманието на другите и да заяви своето присъствие на сцената на живота. Oтначало започва с плач, след това преминава в рев, в капризи, за да го забелязват все повече и повече. Но какво се получава в действителност, той си плаче, а няма кой да му обърне внимание, след това се стреми да ни привлече с разнообразни въпроси, на които не винаги му даваме отговори и протестът на малкия човек започва от най-ранна възраст, тъй като не му достига вниманието на околните, a той как иска да бъде забелязан. И така, този протест продължава през целия му живот, защото е нямало кой да го научи, че той е този, който трябва да живее в хармония със заобикалящия го свят, а не светът да се движи около него и да изпълнява неговите желания. Колко по-лесно би ни било в живота, ако от най-ранна възраст чуем и осмислим тази толкова проста истина: Светът е сътворен преди нашата поява на житейската сцена и той се движи според божествените закони още от момента на неговото сътворяване, че светът колкото и да ни обича, не би могъл да се движи според различните заповеди на всеки един от нас, защото ако това стане, той не би съществувал до наши дни в пълна хармония, а би се унищожил, изпълнявайки непрекъснатите ни капризи и изисквания. Така както ние не живеем според капризите на нашите деца, а следваме нашето виждане за начин на живот.Невъзможността ни да осъзнаем тази истина в най-ранна възраст променя целия ни житейски път, защото нашите изисквания започват да растат заедно с нас. Отначало изискваме от родителите си, след това от близките си, от връстниците си, от околните и така конфликтът ни със заобикалящата ни среда става все по-голям с напредване на възрастта, вместо да е обратното – колкото по-големи ставаме, да се вписваме по-хармонично в заобикалящата ни среда и животът ни да става все по-щастлив.Странни същества сме хората. Ние идваме за миг и си отиваме... и единствено от нас зависи какъв ще бъде този миг – тъжен, смешен, страшен, гневен или пък – защо не – възторжен. Отпуснете се, поемете дълбоко дъх и погледнете живота си отстрани. Как ви изглежда? Удовлетворява ли ви? Ако е “Да!”' – няма проблем, но ако е “'Не!” - не е ли време да промените нещо от него или пък да направите генерален ремонт?Когато на човек му стиска обувката, той не издържа дълго, търси начин да освободи крака си. А когато животът ни притиска, не е ли същото? Не трябва ли да търсим решение, изход... Това не е ли знак, че нещо не ни е по мярка този живот. Че може би трябва да променим гледната си точка, да го погледнем от друг ъгъл, защото изборът е наш, а мигът е един. Как бихме се почувствали в края на този тъй кратък миг?... Изживяхме ли го както желаехме? Успяхме ли да свършим работата си? Успяхме ли да се навеселим, налюбим, изпълнихме ли дълга си като хора? С една дума – удовлетворени ли си отиваме от този свят? Успяхме ли да прибавим нашето малко камъче към Великото Творение Живот? И ако отговорът е “'Не!” – не е ли вече време да го направим?!Не знам защо си причиняваме това, но още с първите си крачки на планетата Земя пред нас застава големият човек, който ръкомаха, жестикулира, разширява очите си, смръщва веждите си, мърда устните си - по-късно разбираме, че по този начин той искал да ни учи. Минава време, докато осъзнаем, че той ни е учил на неговите истини в живота, учил ни е на това, на което другите са научили него... а всъщност на нас ни се е искало да открием своите истини и ни е била нужна подкрепата на другите сами да стигнем до тях.В моя досегашен житейски път аз се чувствах извън обществото. Много се стараех да бъда добра, да обичам всичко и всички, да правя добрини, но все не ме разбираха. Не знам защо, зад гърба си чувах какво ли не. И чувах, чувах и сега чувам какво ли не и стигнах до заключението, че човек цял живот гледа с очите си, слуша с ушите си, но най-добре възприема, усеща... с гърба си. Думите, казани отзад са толкова злъчни, с голям енергиен потенциал, че те изстрелват напред в пространството, ако успееш да използваш енергията им, ако не позволиш на тази енергия да те разруши. Ние живеем в общество и за нас е много важна оценката на другите и правим всичко възможно заради другите, а не заради нас самите. Запитайте се сега, за кого живеете своя кратък миг на планетата Земя - за другите или за себе си? И ако отговорът ви е, че живеете заради себе си, харесва ли ви ролята, която сте нахлузили върху си? Отговаря ли тя на истинската ви същност и не е ли време да свалите маската от себе си? Огледайте се, може би все още имате време да изживеете вашия истински живот. Май трябва да бързаме, защото... Ах, колко много бихме искали да сътворим и как истински желаем да обичаме всички и всичко заобикалящо ни. Да побързаме да покажем себе си! Защото, когато живееш себе си, животът има друго измерение, което се нарича озарение!!!Как си представяте подкрепата на другите за вас? Искате да ви бъдат рамо, опора или искате да вървят редом до вас в пътя ви, а може би си представяте подкрепата на другите, като застанат на пътя ви, пред вас? Не сте ли съгласни с последното предложение?... А защо тогава, когато искаме да помагаме на децата си, препречваме пътя им, заставаме отпред, замахваме с пръст и започваме да ги учим, наставляваме, напътстваме - препречени на пътя им. Чрез нас те достигат до познанието на човечеството. А ние препречени на пътя им, се стремим да им покажем и докажем колко сме велики, колко много сме прочели, научили, колко университета сме завършили, какви трудове сме написали. Нравоучим ги и ги наставляваме с нашия живот, като забравяме каква малка част от вселената сме, какво малко познание сме усвоили от необятното познание на всемира, натрупано от еони, еони години в продължение на милиарди, милиарди животи. И точно днес, в тоя миг от вечността, ние си мислим, че сме единственото разумно творение на природата и започваме да размахваме пръст, препречвайки се на пътя на новодошлите поколения, а те мигат ли, мигат и се чудят ли, чудят – що за нахалство е това? Но какво да правят, как да се справят с тези люде, които са препречили пътя им и не им дават свобода, нито на мнение, нито на действие. И тъй като сме ги хванали така здраво в обръч, в хватка – те нямат друг избор, освен бягство от реалността.Ние сме много добри ученици и добре сме си научили уроците от учебниците и всички сме минали през физиката и сме правили опити, как едно тяло задейства друго тяло, чрез кинетичната си енергия. И тялото, което е било в покой, се е преместило в посоката, която му е предало движещото се тяло.
Знаем, че думите са енергия.А ние заставайки пред лицето на нашите деца, предавайки им нашия опит от изминатия път – не ги ли пращаме в обратната посока?
1. 2. 3. 4. 5.Истините на които учим нашите деца са за тях минало, затова мисля, че трябва да им ги съобщаваме зад гърба, така както подкрепяме прохождащото дете отзад, показвайки му посоката на движение напред или заставайки до тях, така както учим занаятите - иначе възприемаме огледалния образ на действие. Истините трябва да са за тях гръб опора с която те ще стартират към бъдещите си пътешествия във великото творение живот.
I. II. III.Нашите деца са тези, които ще претворят нашите минали истини в бъдещи преживявания, в техния миг на планетата Земя. Истините ни не трябва да бъдат стена за бъдещите поколения, а основа за полет в нови измерения. Животът е възторжен, ако поколенията си помагаме да изживеем този възторг. Само когато споделяме нашия опит с бъдещите поколения, а не като го налагаме като единствено възможния. Всичко е в движение във всемира. Нека да се влеем в тази хармония и ние!http://www.slancebg.com/articles.php?lng=bg&pg=75

Няма коментари:

Архив на блога

Всичко за мен