вяра в бог

вяра в бог
вяра в бог

вяра в бог

Вие трябва да вярвате че сте божй деца!Бог ви обича бог искаска да прави любов със вас !Той први чудеса знамения и пророчества!Той е този койтотрябва да е той има 99-ет имена ако споменете едно тях той ще ви погне!Кой е БОГ?бог е 3в1Отца .Сина.Сят Дух! Товае само постетете сайта за дарзберете коя е дейсвителноста в във живота на човека!

мисюнерите на българя

мисюнерите на българя
по вярвай в живя бог

събота, 1 март 2008 г.

Евреите ще видят Исус Христос отново!



Евреите ще видят Исус Христос отново!
ЕВ, 21.03.2006 Евреите ще видят Исус Христос отново!" hspace=10 src="http://www.evangelskivestnik.net/img/STATII/STATII_IMG1_219.jpg" align=right vspace=10 border=0> Професор Лес Брикман e евреин, който вярва в Христос. Той няма претенции, как да бъде наричан – християнин или месиански евреин. Роден е в Америка. Има бакалавърска степен по руска филология и политически науки, както и магистратура по теология. Доктор е по църковни науки и управление. Бил е банкер, инженер в компания за разработване на реактивни двигатели, а също и преподавател по компютърно програмиране. Освен това е бил и пастор на църква. В момента той преподава “Църковни науки и управление” в Риджънт Юнивърсити в САЩ. Той е и професионален консултант по управление и развитие на човешките ресурси както в църковните структури, така и в света на бизнеса. Лес Брикман пътува по цял свят, за да предава опита си.Евреите очакат Месията в продължение на хилядолетия. Кого всъщност очакват те? Как си го представят?Като дете аз също очаквах Месията, но впоследствие открих, че именно Исус Христос е този Месия, Който аз и моят народ сме очаквали. Затова Го приех и Го приветствах като такъв. В действителност евреите очакват двама Месии – единия, Когото наричат страдащия слуга и Който идва да умре за греховете им, а другият трябва да дойде като триумфиращ цар. Но с живота си на земята Исус Христос не покрива тези две представи. Тоест те не разбират, че Той първо идва като слуга, а после ще дойде като цар. И точно защото Той не покрива тяхната представа, те решават, че това не може да е Месията. Но трябва да кажа, че поне около една трета от евреите тогава все пак Го приветства като Месия. На какво се основава вашата лична вяра?Аз вярвам, че разпъването на Исус Христос е събитието, което разделя историята на две. Ако погледнем Стария завет, ще видим, че там се говори за онова, което Бог ще направи, като изпрати Месията на Земята, за да умре за греховете ни. А в Новия завет се говори за онова, което Бог вече е направил, като е изпратил на Земята Своя Син. Това е един и същи Бог, Който в единия случай гледа напред, а в другия – назад, към това, което извършва на кръста. Щом евреите не разпознават Исус Христос като Месията, мислите ли, че Бог ги е оставил?Чудесен въпрос! Когато говорим за евреите като за Божия избран народ, имаме предвид факта, че Бог избра един народ, чрез който да открие Себе Си на цялото човечество. Така че техният избор се състои в това те да открият на другите народи, как да влязат в правилно взаимоотношение с истинския Бог. Дали Бог е изоставил евреите днес? Не, защото не е изоставил мен, който съм евреин. Той работи с нас и днес, но също така има и друг един избран народ, наречен християни, чрез който върши същото нещо днес – открива Себе Си на света. Аз вярвам, че наближава денят, в който Исус Христос ще се завърне на Земята като цар и евреите ще го видят отново. Тогава те ще Го приветстват като своя Месия. И аз очаквам този ден. Съществуват ли много евреи, които вярват в Христос?Днес има хиляди църкви, които се състоят от месиански евреи. Но има и други, например като мен, които са част от по-традиционни църкви, имам предвид не месиански. Вие сте изучавали много неща. Защо приехте точно християнството?Освен всичко друго, аз съм изучавал и западна философия, и източни религии, както и юдаизъм и християнство. И бих казал, че основната разлика е следната: всяка друга философия или религия е някакъв опит от наша страна да стигнем до познание на Бога. Това е нещо, което ние мислим или правим, нещо, което започва вътре от нас поради нуждата, която ние имаме да познаем Бога. Затова правим нещо, за да Го познаем. Това, което прави християнството уникално, е, че Бог поема инициативата да открие Себе Си на нас. Защото като ограничени, нормални същества ние нямаме способността да разберем Бог, ако Той Самият не ни даде разбиране за Себе Си. Именно в християнството видях пътя, по който Бог ни се открива – за това кой е Той и какво иска от нашия живот, за да спрем ние да Го търсим по своя си начин. Каква точно е функцията на Библията?Библията ни дава конкретни насоки, как да влезем в правилно взаимоотношение с нашия Създател или какво се очаква от нас, за да имаме лична връзка с Него, а не само умствено и интелектуално разбиране за това, какъв е Той. Тя ни разкрива кой е Той, за да можем да се срещнем с Него лично. След това откриваме второто нещо по отношение на Библията, а именно насоки за това, как да се движим в хоризонталната плоскост, във взаимоотношенията си с другите хора, както и нация с нация. Ние можем да живеем в мир с другите, ако първо сме се помирили с Бога. Защо Библията е наричана Книга на книгите?Мисля, че това е така, защото Библията съдържа отговора за нуждите на човешкото сърце. Нашето първостепенно желание е да разберем кои сме ние и Библията ни дава това усещане за идентичност, когато влезем в лично взаимоотношение с Бога. Тя ни помага да разберем кое е ценното в живота, кое е важното, на какво трябва да се посветим по отношение на смисъл и кауза. Също така Библията ни учи как да разпознаем истината и как да различим истината от лъжата. Тя ни дава онзи стандарт, по който можем правилно да отсъждаме нещата около нас. И най-накрая, Библията ни разкрива нашето предназначение. Не само на небето, но сега – каква е целта на моето съществуване, защо съм бил създаден и какво ще се случи с живота ми. Това са четирите основни въпроса, които задават всички философи и религии, но само Библията им отговаря по един съвсем реален и прагматичен начин. http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=219

Какъв е смисълът на живота?

Въпрос: Какъв е смисълът на живота?Отговор: Кой е Исус Христос? За разлика от въпроса дали Бог съществува, много малко хора са поставяли под съмнение съществуването на Исус Христос. Обикновено се приема, че Исус е бил напълно човек, който е живял в земята на днешен Израел преди около 2000 години. Дебатът започва, когато се постави на обсъждане цялата личност на Исус Христос. Почти всяка основна религия поучава, че Исус е бил пророк, добър учител, или благочестив човек. Проблемът е, че Библията със сигурност ни казва, че Исус е неимоверно повече от пророк, добър учител или благочестив човек.Ето какво пише К. С. Луис в своята книга „Обикновено християнство” (изд. Нов Човек, 1992г.) “Опитвам се да предпазя хората да не казват тази глупост, която често съм чувал да казват за Него [Исус Христос]: ‘Готов съм да приема Исус като велик морален учител, но не съм готов да приема твърдението му, че е Бог.’ Това е нещо, което не бива да казваме. Човек, който е само човек и е казал нещата, които Исус е казал, не би бил велик морален учител. Той би бил или луд, т.е. на нивото на човек, който казва, че е яйце, сварено на очи, или би бил самият дявол, излязъл от ада. Ти трябва да избереш. Исус Христос или е бил и все още е Божият Син, или е бил луд, или дори нещо по-лошо… Можеш или да го затвориш в лудницата, защото е малоумен; или да го заплюеш и убиеш подобно на зъл дух, или да паднеш в нозете му и да го наречеш Господ и Бог. Но нека престанем с тези снизходителни глупости, че е бил велик учител на хората. Исус не ни е оставил това като възможност за избор и не е имал намерение да го прави.И така, какво казва Исус за Самия Себе Си - Кой е Той според собствените Му думи? Какво казва Библията за Него? Първо, нека разгледаме думите на Исус в Йоан 10:30: “Аз и Отец едно сме.” На пръв поглед това не изглежда като твърдение, в което Исус казва, че е Бог. Нека обаче видим как отвръщат юдеите на това Негово изявление: “Не за добро дело те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки Човек, правиш Себе Си Бог” (Йоан 10:33). Юдеите приемат изявлението на Исус Христос като твърдение, че е Бог. И в следващите стихове Исус така и не поправя юдеите, не им казва: “Не съм твърдял, че съм Бог.” Това потвърждава, че Исус наистина е имал предвид, че е Бог с думите: “Аз и Отец едно сме” (Йоан 10:30). Йоан 8:58 е друг пример. Исус заявява: “Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм!” И отново, в отговор на думите Му, юдеите вземат камъни и искат да го убият (Йоан 8:59). Исус, който заявява за Себе Си: “Аз съм”, всъщност директно прилага към Себе Си старозаветното име за Бога (Изход 3:14). Защо юдеите биха искали отново да убият Исус с камъни, ако Той не е казал нещо, което те са смятали за богохулно, а именно – твърдението, че е Бог.Йоан 1:1 казва, че “Словото беше Бог”. Йоан 1:14 заявява, че “Словото стана плът”. Това много ясно посочва, че Исус е Бог в плът. Ученикът Тома казва на Исус: “Господ мой и Бог мой” (Йоан 20:28). Исус не го поправя. Апостол Павел го описва като: “…нашия велик Бог и Спасител, Исус Христос” (Тит 2:13). Апостол Петър казва същото: “…нашият Бог и Спасител Исус Христос” (II Петрово 1:1). Бог Отец също свидетелства за личността на Исус: “А за Сина казва: ‘Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота” (Евреи 1:8). Старозаветните пророчества за Христос също заявяват Неговата божественост: “Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6).И така, както К. С. Луис заявява, да се вярва, че Исус е добър учител, не е една от възможностите за избор, които ни се дават. Исус ясно и безспорно заявява, че е Бог. Ако не е Бог, тогава е лъжец и, следователно, не е пророк, добър учител или благочестив човек. В опитите си да обяснят думите на Исус, съвременните “учени” твърдят, че “истинският исторически Исус” не е казал много от думите, които Библията му приписва. Кои сме ние, че да спорим с Божието слово относно това какво е казал Исус, че е, или, че не е. Как може един учен, който живее две хиляди години по-късно след Исус, да има по-правилно разбиране за това какво е казал или не е казал Исус, от онези, които са живели с Него, служели са с Него и са били поучавани от самия Исус (Йоан 14:26)?Защо е толкова важен въпросът относно истинската самоличност на Исус? Защо е толкова важно дали Исус е Бог или не? Най-важната причина да се знае дали Исус е бил Бог или не, е, че ако не е бил Бог, тогава смъртта му не би била достатъчна да плати наказанието за греховете на целия свят (I Йоан 2:2). Единствено Бог може да плати за това безкрайно голямо наказание (Римляни 5:8; II Коринтяни 5:21). Исус трябва да е бил Бог, за да може да плати нашия дълг. Исус трябва да е бил и човек, за да умре. Спасението е възможно единствено чрез вяра в Исус Христос! Именно поради божествеността Си Исус е единственият път за спасение. Именно защото е Бог, Той казва: “Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен” (Йоан 14:6). Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.Римляни 6:23…Според голямата Си милост Той ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите.I Петрово 1:3Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Йоан 3:16 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.
Ефесяни 2:8-9
Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
Римляни 10:9
Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
Римляни 5:8
Имаш ли вечен живот?
Въпрос: Имаш ли вечен живот?Отговор: В Библията много ясно е представен пътят към вечния живот. Първо, трябва да признаем, че сме съгрешили спрямо Бога: “Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:23). Всички ние сме правили неща, които не са били угодни на Бога, поради които заслужаваме да бъдем наказани. Тъй като по своята същност всички наши грехове се противопоставят на вечния Бог, единствено вечното наказание може да бъде достатъчно, за да ги изкупи. “Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ” (Римляни 6:23).Исус Христос, обаче, безгрешният (I Петрово 2:22), вечният Син на Бога стана човек (Йоан 1:1, 14) и умря, са да понесе наказанието за нашите грехове. “Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8). Исус Христос умря на кръста (Йоан 19:31-42), понесе наказанието, което ние заслужавахме (II Коринтяни 5:21). След три дни Той възкръсна от мъртвите (I Коринтяни 15:1-4) и доказа, че е победил смъртта и греха. “…Според голямата Си милост Той ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите” (I Петрово 1:3).Чрез вяра ние трябва да обърнем гръб на нашите грехове и да се обърнем към Христос за спасение (Деяния 3:19). Ако поставим вярата си в Него, ако уповаваме на това, че смъртта Му на кръста е платила за извършените от нас грехове, ще ни бъде простено и ще имаме вечен живот в небесата. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). “Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Римляни 10:9). Вярата в завършеното дело на Христос на кръста е единственият верен път към вечния живот! “Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефесяни 2:8, 9).Ако искаш да приемеш Исус Христос за свой Спасител, тук ти предлагаме една проста молитва. Помни, че казването на тази или на коя да е друга молитва няма да те спаси. От греха можеш да се спасиш единствено като се довериш на Христос. Тази молитва е просто начин да изразиш пред Бога вярата си в Него и да Му благодариш за спасението, което ти е осигурил. “Боже, знам, че съм съгрешил/а срещу Теб и заслужавам да бъда наказан/а. Но Исус Христос пое наказанието, което аз заслужавах, така че чрез вяра в Него да ми бъде простено. Аз обръщам гръб на греха си и поставям доверието си в Теб за спасението си. Благодаря Ти за Твоята прекрасна благодат и прощение, за дара на вечния живот! Амин!”
Как да получава Божието прощение?
Въпрос: Как да получава Божието прощение?Отговор: В Деяния 13:38 се заявява: “И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.”Какво представлява прощението и защо се нуждая от него?Думата “прощавам” означава да избърша дъската, да се извиня, да анулирам дълг. Когато постъпим зле с някого, ние се нуждаем от неговото прощение, за да се възстановят отношенията ни. Прощението не се дава, защото съгрешилият човек заслужава да му бъде простено. Никой не заслужава да му бъде простено. Прощението е дело, което е израз на любов, милост и благодат. Прощението е решение да не държиш обида срещу някого, независимо от това какво ти е направил.В Библията се казва, че всички ние се нуждаем от Божието прощение. Всички ние сме вършили грехове. В Еклисиаст 7:20 се заявява: “Наистина няма праведен човек на земята, който да върши добро и да не греши.” В I Йоан 1:8 се казва: “ Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.” Всички грехове в крайна сметка са израз на бунт срещу Бога (Псалм 51:4). Ето защо ние толкова силно се нуждаем от Божието прощение. Ако не ни бъде простено, ще прекараме вечността, като страдаме от последствията от греховете си (Матей 25:46; Йоан 3:36).Прощение – Как да го получа?За наша радост Бог е любящ и милостив. Той силно желае да прости греховете ни! II Петрово 3:9 ни казва: “…заради вас търпи за дълго време, понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.” Бог иска да ни прости, затова и предоставя всичко, което е нужно, за да ни бъде простено.Единственото справедливо наказание за нашите грехове е смърт. В първата половина от Римляни 6:23 се заявява: “Заплатата на греха е смърт…” Ние заслужаваме вечна смърт поради греховете си. Бог, съобразно своя съвършен план, става човек – Исус Христос (Йоан 1:1, 14). Исус умря на кръста, като понесе наказанието, което ние заслужавахме – смърт. II Коринтяни 5:21 ни учи: “[Бог], Който за нас направи грях Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него правда пред Бога.” Исус умря на кръста, като пое наказанието, което ние заслужавахме! Тъй като Исус е Бог, смъртта Му осигурява прощение за греховете на целия свят. В I Йоан 2:2 се казва: “Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.” Исус възкръсна от мъртвите, като оповести победата Си над греха и смъртта (I Коринтяни 15:1-28). Слава на Бога, чрез смъртта и възкресението на Исус Христос втората половина от Римляни 6:23 също става реалност: “…а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.”Искаш ли да ти бъдат простени греховете? Усещаш ли непрекъснато чувство на вина, от което не можеш да се отървеш. Можеш да получиш прощение на греховете си, ако поставиш вярата си в Исус Христос като твой Спасител. В Ефесяни 1:7 се казва: “В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат.” Исус плати нашия дълг, за да ни бъде простено. Всичко, което трябва да направиш, е да помолиш Бог да ти прости чрез Исус, като вярваш, че Исус умря, за да плати за твоето прощение – и Той ще ти прости! Йоан 3:16-17 съдържа това прекрасно послание: “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”Прощение – наистина ли е толкова лесно?Да, толкова е лесно! Не можеш да спечелиш Божието прощение. Не можеш да си платиш за него. Можеш единствено да го получиш с вяра чрез благодатта и милостта на Бога. Ако искаш да приемеш Исус Христос като свой Спасител и да получиш прощение от Бога, тук ти предлагаме една молитва, с която можеш да се помолиш. Казването на тази молитва или на която и да било друга молитва няма да те спаси. Единствено доверието в Исус Христос може да ти даде прощение на греховете. Тази молитва е просто начин да изразиш пред Бога вярата си в Него и да Му благодариш за прощението, което ти дава. “Боже, знам, че съм съгрешил/а срещу Теб и заслужавам да бъда наказан/а. Но Исус Христос пое наказанието, което аз заслужавах, така че чрез вяра в Него да ми бъде простено. Аз обръщам гръб на греха си и поставям доверието си в Теб за спасението ми. Благодаря Ти за Твоята прекрасна благодат и простителност! Амин!”Прочетеното тук доведе ли те до решение да приемеш Христос? Ако отговорът ти е “да”, кликни на копчето “Днес приех ХристосТоку-що повярвах в Исус Христос…а сега накъде?
Току-що повярвах в Исус Христос…а сега накъде?Поздравления! Взел/а си решение, което ще промени целия ти живот! Може би се питаш: “А сега накъде? Откъде да започна житейския си път с Бога?” Петте стъпки, които ти предлагаме по-долу, ще ти представят някои насоки от Библията. Ако имаш въпроси по време на ‘пътуването си’, моля посети http://www.gotquestions.org/BulgarianАко проявявате повече интерес към вярата в Бога и едно лично взаимоотношение с Исус Христос, можете да посетите нашите богослужения всяка неделя от 10:30ч. в Християнки Обществен Център „Св. Троица”, жк. Гоце Делчев, # 47 Е, офис 2.e-mail: holytrinity@fog-net.bg1. Увери се, че имаш правилно разбиране за спасението.В I Йоан 5:13 се казва: “Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.” Бог иска да имаме правилно разбиране за спасението. Той иска да сме уверени, че сме спасени. Нека накратко разгледаме основните елементи на спасението:(а) Всички съгрешихме. Всички сме правили неща, които не са били угодни на Бога (Римляни 3:23);(б) Вследствие на греха ни, ние заслужаваме да бъдем наказани с вечно отделяне от Бога (Римляни 6:23);(в) Исус умря на кръста, за да плати наказанието за нашите грехове (Римляни 5:8; II Коринтяни 5:21). На кръста Исус зае нашето място, като понесе наказанието, което ние заслужавахме. Неговото възкресение доказа, че смъртта Му е била достатъчна да плати за греховете ни.Това е посланието на спасението! Ако си поставил/а вярата си в Исус Христос като свой Спасител, ти си спасен/а! Всичките ти грехове са простени и Бог обещава никога да не те изостави, нито да те забрави (Римляни 8:38-39; Матей 28:20). Помни – твоето спасение е сигурно в Исус Христос (Йоан 10:28-29). Ако се уповаваш единствено на Исус като твой Спасител, можеш да бъдеш уверен/а, че ще прекараш вечността с Бога в рая!2. Започни да посещаваш добра църква, където се поучава Библията.Не мисли, че църквата е сградата. Църквата са хората. Изключително важно е вярващите в Исус Христос да общуват помежду си. Това е една от основните цели на църквата. Сега, след като вече си повярвал/а в Исус Христос, ние силно те насърчаваме да намериш в района, където живееш, църква, която вярва в Библията. Започни да я посещаваш и говори с пастора й. Добре е пасторът да знае, че си нов/a във вярата в Исус Христос.Втората цел на църквата е да поучава Библията. Можеш да се научиш да прилагаш Божиите наставления в живота си. Разбирането на Библията е от основно значение за успешния и победоносния християнски живот. Във II Тимотей 3:16-17 се казва: “Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело.”Третата цел на църквата е поклонението. Поклонение е да благодариш на Бога за всичко, което е направил! Бог ни е спасил. Бог ни обича. Бог ни води и ни направлява. Възможно ли е да не му благодарим? Бог е свят, праведен, любящ, милостив и пълен с благодат. В Откровение 4:11 се заявява: “Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.”3. Всеки ден отделяй време за общение с Бога.За нас е много важно всеки ден да прекарваме време, през което да се съсредоточаваме върху Бога. Някои хора го наричат “тихо време”. Други го наричат “отдаване”, защото тогава се “отдават” на Бога. Някои хора предпочитат да отделят време за молитва и четене сутрин, а други – вечер. Няма значение как ще наричаш това време и кога ще го отделяш. Важното е редовно да прекарваш време с Бога. Какво трябва да включва времето ни с Бога? (а) Молитва. Молитвата е просто разговор с Бога. Разговаряй с Бога за проблемите си, за нещата, които те вълнуват. Моли се Бог да ти даде мъдрост и водителство. Моли се да снабдява нуждите ти. Кажи на Бога колко много Го обичаш и колко високо цениш всичко, което прави за теб. Това представлява молитвата.(б) Четене на Библията. Освен, че Библията се поучава в църквата, в неделното училище и/или на библейските уроци, ти самият/самата също трябва да я четеш. Библията съдържа всичко, което ти е нужно, за да водиш успешен християнски живот. В нея ще намериш Божие водителство за вземане на мъдри решения, за това как да разбереш Божията воля за теб, как да служиш на другите и как да израстваш духовно. Библията е Божието Слово, написано за нас. По своята същност Библията е наръчникът на Бога с наставления за това как да живеем живота си угодно на Него и удовлетворително за нас.4. Развий отношения с хора, които могат да ти помогнат духовно.В I Кориинтяни 15:33 се казва: ‘Не се мамете. “Лошите другари покваряват добрите нрави.”’ Библията е пълна с предупреждения за влиянието, което “лошите” хора могат да имат върху нас. Когато прекарваме времето си с хора, чиито постъпки са грешни, те ще ни изкушават с действията си. Характерът на хората, които са около нас, “ще ни зарази”. Ето защо е изключително важно да се заобикаляме с хора, които обичат Господа и са Му посветени.Опитай се да намериш един-двама приятели/една-две приятелки може би от твоята църква, които да ти помагат и да те насърчават (Евреи 3:13; 10:24). Помоли ги да те държат отговорен/отговорна по отношение на тихото ти време, постъпките ти и като цяло за живота ти с Бога. Попитай ги дали биха искали да правиш същото и за тях. Това не означава, че трябва да се откажеш от всичките си приятели, които не познават Господ Исус като свой Спасител. Продължавай да бъдеш техен приятел и да ги обичаш. Просто им кажи, че Исус е променил живота ти и че не можеш да правиш същите неща, които си правил/а преди. Помоли Бог да ти даде възможности да говориш за Исус с приятелите си.5. Кръсти се.Много хора имат неправилно разбиране за кръщението. Думата “кръщавам” означава потапям във вода. Кръщенето е библейският начин да прогласиш публично вярата си в Христос и посвещението си към Него. Потопяването във вода е символ на това да бъдеш погребан с Христос. Излизането от водата е символ на възкресението на Христос. Да бъдеш кръстен означава да се отъждествиш със смъртта на Исус, с Неговото погребване и възкресение.Кръщението не те спасява. Кръщението не те умива от греховете ти. Кръщението е просто стъпка на послушание – публично прогласяване на твоята вяра, че единствено Христос може да спасява. Кръщението е важно, защото представлява стъпка на послушание спрямо Бога – публично заявяваш вярата си в Христос и посвещението си към Него. Ако си готов да бъдеш кръстен/а, трябва да говориш с пастор.

петък, 8 февруари 2008 г.

Един глас не стигна за молитвен дом в Драгиново



Един глас не стигна за молитвен дом в Драгиново
Председателят на местното обединение на официално регистрираната Обединена Божия църква - Драгиново Йордан Маин поиска от община Велинград терен и право на строеж на молитвен дом. Молбата предизвика сериозни брожения и в махала Водениците в Драгиново, за където е предвиден строежът, и в Общинския съвет.126 жители на махалата събраха подписка против построяването на църковен храм и я внесоха в Общинския съвет. Становища против изразиха още кметът на Драгиново А. Алендаров и съветникът А. Кепчелев, подчертавайки, че г-н Маин е от Ракитово и се създава напрежение. При обсъждането в Комисията по образование на 28 юни съветникът д-р Джамбазов каза, че ако се правеше православен храм, нещата щяха да са други и драгиновци не биха се възпротивили. Точно на обратната позиция - без верска нетърпимост и в защита на правото на всеки да изповядва избраната от него религия, се изказаха д-р Цветан Дафов и Снежана Велева. Спорът продължи и в Комисията по общинска собственост и то с участието на депутата от ДПС Фидел Беев. Той директно заяви, че във Велинград може да има джамия, но не и в Драгиново да има църква и че това е политически въпрос. Зам.-кметът Никола Вецов му опонира, че не е нужно той да ги учи на политика. Кметът Стоян Дулев също призова към търпимост и посочи как в центъра на София има църква, джамия и синогога. И двете комисии гласуваха и подкрепиха с мнозинство строежа на молитвен дом на Обединена Божия църква в Драгиново.Напрежението продължи и на сесията на 29 юни, когато пред залата дойдоха да протестират жители на кв. Водениците. След нови дебати (части от изказванията публикуваме в рубриката ГЛЕДНИ ТОЧКИ), 14 съветници гласуваха “за” строежа, 3 от Зелената партия бяха против, а 4 от ДПС се въздържаха. Така решението, за което трябват 15 гласа, не бе прието и засега молитвен дом в Драгиново няма да се строи

понеделник, 19 ноември 2007 г.

Християнски изпълнители служат с гласа си в помощ на деца


Християнски изпълнители служат с гласа си в помощ на деца28 Октомври 2007 г.
Съвременни християнски изпълнители пеят не само за Божията любов, състрадание и милост, но и демонстрират това послание с живота си.Носителката на „Грами”, австралийската певица Ребека Сейнт Джеймс” се е отдала да подпомага деца в Руанда и Индия чрез спонсорската организация Compassion International. Певицата често използва концертите си, за да запали почитателите си да помагат на деца, които живеят в изключителна бедност.“Светът има нужда от любов и състрадание. Нуждата е навсякъде – сблъсках се с нея в Африка, но тя е и сред хората около нас, останали твърде често незабелязани. Бог иска да не сме безучастни, а да помагаме на хората” – казва Ребека Сейнт Джеймс.Според организацията за десет години певицата е помогнала със средства на повече от 30 хил. деца в изключителна бедност и по този начин им е дала надежда за бъдещето.Майкъл Смит е друг християнски изпълнител, който е ангажиран с каузата на Compassion International да спонсорира деца.“Ние влагаме в децата, които един ден ще играят важна роля в Божието царство – каза певецът. – Ако ние като християни не вършим това, значи нещо не е наред.”Други изтъкнати християнски изпълнители, които са сред 700 хил. души, които помагат със средствата си на децата чрез спонсорската организация, са Еми Грант, Джеф Мур и Бебо Норман.

Закодирано ли е бъдещето в Библията?



На 11 септември 2001 г. светът беше разтърсен от най-мащабната и кървава терористична атака в историята на човечеството – нападението на Световния търговски център в Ню Йорк. Освен хилядите жертви това събитие остави трайни последствия в почти всяка област на съвременния живот. Страхът, несигурността, изострянето на религиозните конфликти и нуждата от драконовски мерки за сигурност вече са всекидневие. Едно нещо е сигурно – светът никога няма да бъде същият. Можеше ли да се предвиди и избегне тази трагедия? Изписаха се хиляди страници за предварителна информация, която разузнаването е имало и е пренебрегнало, но като християни нас ни интересува друг източник на информация, много по-сигурен, издържал теста на времето и все още учудващо актуален – Библията.На много места в Библията се говори за Последните времена и за признаците, по които да ги познаем. Исус предупреждава учениците си за световни катаклизми, войни и преследвания на християните в Последните дни. Все повече изследователи на Библията смятат, че вече живеем в последните времена, и че апокалиптичните картини, описани в Откровението на Йоан” и в Книгата на пророк Даниил ще започнат да се случват в рамките на не повече от 10 години.Но дали в Библията могат да бъдат открити конкретни предупреждения за събития като атентата от 11 септември?Според привържениците на така наречения библейски код в Свещеното писание са закодирани всички важни събития от човешката история с конкретни имена, дати и подробности. Те са скрити в оригиналния текст под формата на таен шифър, който може да се разчете само с компютърна програма. С помощта на библейския код са предсказани множество мащабни политически събития: точният ден на началото на войната в Персийския залив, атентатът срещу израелския премиер Ицхак Рабин (заедно с името на атентатора) и дори атаката на Световния търговски център през 2001 г., но никой не се е вслушал в предупреждението.Ето какво казва един от изследователите на библейския код Кийт Джаксън: “Използвайки библейския код, открихме 14 думи и изрази от Книгата на Левит, които предсказват някакъв вид терористична атака над Ню Йорк малко след 2000 г.”Интервюто е публикувано в документалния филм “Библейският код” на „Гризли Адамс Продакшънс”. Годината е 1999 – две години преди атаката на Световния търговски център. Очевидно е, че Кийт Джаксън не е предполагал колко зловещо реални ще се окажат предсказанията му само след две години.Опити за откриване на скрит код в Библията е правил още Исак Нютон. Според биографа му Джон Кейнс Нютон е бил убеден, че в Библията Бог е закодирал информация за минали, настоящи и бъдещи събития. Той е търсил този код до края на живота си.Преди около 50 години е открит първият ключ към библейския код. Равинът Вейсмандел от Прага забелязва, че ако чете всяка петдесета буква от книгата БИТИЕ, се получава думата ТОРА – еврейското име на първите пет книги от Библията. Същото се получава и в някои от следващите книги от Стария завет. Това е принципът, по-който днес математици и теолози изследват скритите послания Библията. С помощта на компютърни програми те търсят думи и изрази, като пропускат 3, 4, 5 или повече букви. Именно по този начин еврейските математици Дорон Уитстум и Елиаху Рипс предсказват точната дата на началото на войната в Персийския залив. Три седмици преди войната д-р Рипс открива следните изрази, закодирани в Библията: „Огън на трети шеват” (което отговаря на 18 януари 1991 г.), „Ракета”, „Война”, „Хюсеин избра този ден”.Разполагайки с тази информация, израелското разузнаване подготвя ефективна отбрана, така че изстреляните от Саддам Хюсеин на тази дата ракети “Скъд” нанaсят минимални поражения на Израел.Впечатлен от точността на това предсказание, американският репортер Майкъл Дроснин се свързва с израелските математици и започва самостоятелно да изследва Библията. През 1994 г. открива закодирано името на тогавашния премиер на Израел Ицхак Рабин, пресечено с думите „Атентат”, „Тел Авив”, „5756 година” (което отговаря на 1995/96 година от общоприетия календар), а малко по-късно открива и името на атентатора – АМИР.Журналистът се свързва с приближени на израелския премиер и ги предупреждава за опасността. Самият премиер не приема тази информация твърде на сериозно.На 4 ноември 1995 г. идва ужасяващото потвърждение на това предсказание. В Тел Авив премиерът Ицхак Рабин е застрелян от Йигал Амир, 26-годишен ортодоксален евреин.Това е повратен момент за журналиста Майкъл Дроснин, който казва, че до този момент се е съмнявал в истинността на библейския код. Сега пред него стои въпросът, кой е могъл преди 3000 години с такава точност да предвиди събития от нашето съвремие. Майкъл Дроснин систематизира изследванията и откритията си и през 1997 г. издава книга, наречена „Библейският код”. Книгата става световен бестселър.Ето какво пише Дроснин, който не е религиозен и никога не е вярвал в съществуването на Бога: “Библейският код доказва със сигурност едно нещо – че съществува разум, многократно надхвърлящ човешките възможности, който е могъл да погледне хиляди години напред и да закодира бъдещи събития в Библията.”Според директния текст на Библията това е Бог.Именно затова Библията се нарича Свещеното писание, Божието Слово. За нас, вярващите, тя е директното откровение от Бога, Неговото писмо до човечеството.Тук възниква въпросът за автентичността на Библията. Много хора смятат, че многобройните преписи и преводи са изменили Писанията до такава степен, че те нямат нищо общо с оригинала. Под съмнение се подлага предимно автентичността на Стария завет, защото е писан преди 3000 години, но фактите и археологическите проучвания доказват, че подобни критики нямат никакво основание.Да се спрем първо на начина, по който се преписва Тората. Евреите смятат, че дори само една буква да се обърка или изпусне, целият ръкопис е невалиден. Занаятът на писаря се предава от баща на син и завършването на всеки ръкопис е тържествено събитие за цялата еврейска общност. Най-безспорното доказателство за автентичността на Библията са така наречените Свитъци от Мъртво море. Това са стотици преписи на Библията, скрити преди 2000 години в пещерите в местността Кумран. Първите свитъци са открити през 1947 г. от трима бедуини. Оттогава до днес местността Кумран край Мъртво море е обект на постоянни археологически разкопки, а намерените текстове се възстановяват и изследват от много световни учени. Днес повечето от тези текстове се съхраняват в така нареченото Светилище на книгата в Израелския музей в Ерусалим.В Кумранските свитъци са намерени всичките книги на Стария завет, такива, каквито ги познаваме днес, с изключение на Книгата на Естир. Най-ценната находка е свитъкът на пророк Исая. Ръкописът е дълъг седем метра и е запазен почти непокътнат. Текстът е напълно идентичен с този, който познаваме днес.Именно този оригинален еврейски текст на Библията използват днес изследователите на библейския код. Макар че е открит от учени, днес библейският код е достъпен за почти всички, които се интересуват и се снабдят с необходимата програма. Самият Кйит Джаксън е консултант по телекомуникации.Същият човек, който предсказва с точност трагедията от 11 септември, смята, че апокалиптичните събития, описани в Откровението на Йоана, ще започнат да се случват съвсем скоро.Времето ще покаже дали това е така или не. Дали библейският код наистина съществува? Дали някой е можел да предотврати трагичните събития, които видяхме?Едно е сигурно: Библията не е обикновена книга. Тя наистина носи важна информация за нас, за нашия живот, за нашето бъдеще. Информация, която си струва да научим, преди да е станало твърде късно.Ето думите на Исус Христос в последната глава на Библията:“Ето, идвам скоро. Блажен, който пази написаното в тази книга пророчество. “Ето, идвам скоро; и у мен е наградата, която давам да отплатя на всеки, според каквито са делата му.“Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.”

Историята на българската Библия


Историята на българската Библия
Доний К. Донев, 30.04.2004 Да се пише история е повече от това да се съберат фактите в хронологичен ред и тематична ориентация. То е да се разкаже житието на хора, които, събрани чрез провидението, са достигнали резултати, променили света около тях. Само разкази, които могат да променят читателя, заслужават да бъдат записани и да се нарекат История. Историята на Българската Библия е един от тези разкази. Балканският полуостров през IX век се характеризира със силни опити за християнско мисионерство между славянските народи. По време на този процес, в ранните 881-882 г., братята Кирил и Методий създават азбучна структура с 38 символа, които съставят Глаголицата. Това е азбучната система, използвана при превеждането на Библията за славянските племена, някои от които са част от Първото българско царство. През 855 г. Климент, ученик на Кирил и Методий, прибавя нови символи и сформира азбучната система, позната като Кирилица. Тя съдържа 44 знака и съответства по-добре на славянския език от гръцката и латинската. През 863 г. делото на Солунските братя е използвана от българския цар Борис (царувал през 852-893 г.) в покръстването на българите. Кирил и Методий превеждат Библията и църковнослужебни книги на славянски език. Само по себе си, използването на новосъздадената азбука, с която се превежда Библията на славянски в българската църковна литургика, е революционно и обуславя по-нататъшното отделяне от гръцката православна църква. Първата библейска книга, преведена с новата азбука, е Евангелието от Йоан. Евангелията, Деяния на Апостолите и Псалмите са преведени преди 863 г. След смъртта на Кирил през 869 г., Методий продължава превода на цялата Библия, който е завършен в 885 г. Старият Завет е преведен от Септуагинтата като изключва Първа и Втора Макавеи. Езикът на превода е наречието на онези славянски племена, които тогава населяват земите около Солун. По време на царуването на Симеон (893-927 г.), презвитер Григорий се заема с нов превод на Библията или по-скоро възстановяване на стария превод. Славянският превод е пренесен в Русия и използван от Руската православна църква за Остромировото евангелие от 1056 г. През XIV, патриарх Евтимий прави нова ревизия на славянския превод на Библията.Преводите на Кирило-Методиевите ученици от времето на “Златния век” на старобългарската литература най-ярко отразяват адаптацията на византийския религиозен и книжовен модел в славянска среда. В старобългарското книжовното наследство от Х-ХI в., освен преводите на библейски и литургични текстове, преобладават тълкувания на раннохристиянските богослови, произведения на църковните отци от IV-V в., преводни византийски хроники и летописни бележки. Така се превеждат или се компилират съчиненията на Йоан Златоуст, Василий Велики, Кирил Александрийски, Григорий Богослов и др., запазени в Симеоновите сборници - Изборника от 1073 г., Златоуста, Златоструя; хрониките на Йоан Малала и Георги Амартол.Изобретяването и бързото разпространение на печатарската преса от Гутенберг дава благоприятна възможност за отпечатване на славянската литература. Среднобългарските Евангелия са отпечатани в Търговище през 1512 г. на славянски и по-късно издадени в Белград и Брашов. Псалтирът (Псалмите) е отпечатан на Славянски през 1669 г. като работата е компилирана от Яков Трайков, родом от София и Кара Трифун от Скопие. Български Новoзаветен ръкопис от 1779 г. е запазен в Неамитския манастир (Молдова) е описан от А. И. Яцимирски през 1895 г. Текстът е с 150 двуколонни страници, с 35 коли и почерк, подобен на Неамитските ръкописи от XVIII век. Преводът е на съвременния, популярен български език, сходен с печатните славянски преводи, и включва Българо-славянския речник. През XIX век българският език преминава през драматични структурни изменения към нова форма, близка до модерния български език. Паралелно с това звуковото произношение се променя драстично и като следствие буквите от славянската азбуката намаляват от 44 на 32. По това време използването на славянската Библия е вече ограничено в духовен и литературен контекст и тя загубва възможността да служи на българския народ. Докато България навлиза в период на всенародно Възраждане, българската Православна църква продължава да си служи със славянския или гръцки превод на Библията. Текстът става неразбираем за обикновения българин, чиито език е преминал през продължителна промяна по времето на Турско робство. Въпреки че през 863 г. Християнството става официална религия за страната, до XIX век Библия на български език няма - факт, който ще промени мирогледа на Българското Възраждане.Две други събития извън България спомагат за превеждането на Библията на български. Първото е сформирането на Британското и Чуждестранно библейско общество (BFBS) в следствие на евангелското съживление през XVIII век. Регистрацията е направена на 7 март 1804 г. в Лондон. Девет години по-късно, на 12 януари 1813 г. в Санкт-Петербург е регистрирано дъщерното сдружение Руско библейско общество (RBS) с личното одобрение на цар Александър и принц Голицин за негов председател. Инициатори на проекта били мисионерите Патерсон и Пинкертон. Първоначално, организацията била наречена “Санкт-Петербургско библейско общество” и по-късно на 28 септември 1814 г. преименувана на “Руско библейско общество”. В управата на сдружението участвали сановниците от най-висок ранг на Руската православна църква. Тази организация се счита за първата такава, която търси начин да преведе Библията на Български език.Паралелно, през 1810 г. в Бостън, щата Масачузетс, се сформира Американският Борд (American Board of Commissioners for Foreign Missions - ABCFM) от група студенти в новооткритата Конгрешанска богословска семинария “Андовер”, водени от Самуел Дж. Милс. Американският Борд е първата чуждестранна мисионерска организация в САЩ. Двете организации започват дейност почти едновременно и не след дълго достигат българския народ. През 1806 г. в България бившият епископ от Враца, Софроний, публикува книга с заглавие “Кириакодромион” (Неделнично поучение) съдържаща неделни и празнични проповеди, която става първата българска отпечатана книга. В превода на гръцкия “Кириакодромион” (1803г.) от епископ Никифор Теотокос, Софроний включва пасажи от Свещеното Писание на “прост български” език. Преводът им е направен от църковно-славянския текст, отпечатан в Москва. Такава модификация на Свещеното Писание е непозната до това време и ясно показва съществени различия между Църковно-Славянския, използван в църковните служби, и говоримия Български език. Това доказва неспособността на българския народ да разбере превода на църковно-славянската Библия и нуждата на български превод.Подобен опит прави Вук Караджик през 1821 г. като издава “Приложение” (Додатак) на своя Полиглотски Речник. Публикацията включва молитвата на Исус от Евангелието от Лука на български език. Според У. Кантон, Руското библейско общество съобщава за печатно издание на Новия Завет на български език още през 1815 г. Подобно изявление изглежда неточно, след като българският етнос за първи път като такъв е представен от агента на Британското и чуждестранно библейско общество в Гърция У.Х. Пинкертон едва през август 1815 г. Три години по-късно Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за евентуалния превод на Библията на български език. През периода 1819-1920 г. Пинкертон пътува през Южна Европа, работейки над гръцкия и турски преводи на Библията. Търновският митрополит му препоръчва да се обърне към Архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ във връзка с превеждането на Библията на български. От Пини (руският консул в Букурещ), Пинкертон научава, че Теодосий вече е започнал работа по превода на Новия Завет. Очевидно, Теодосий работи над него от 1819 г. Пинкертон докладва в 1821 г., че след едногодишен труд преводът на Евангелието от Матей е готов за ревизиране, което трае допълнителни шест месеца . През февруари 1822г. 5000 екземпляра са одобрени за печат в Санкт-Петербург. За съжаление този опит да се преведе Библията на съвременен български език се характеризира с беден граматичен стил и голямо влияние от славянската версия. Някои места в текста остават фактически идентични със славянския източник и съмненията в прецизността на превода възникват дори преди неговото отпечатване. Като резултат Петерсон предлага да се издадат само 2000 бройки вместо планираните 5000. В края на октомври 1822 г. Теодосий пристига в Санкт-Петербург от Херменщат, съпровождан от двама дякона, за да наблюдават процеса на печатане. Той настоява славянският текст да бъде включен и отпечатан паралелно с българския. На 19 ноември 1823 г. 2000 екземпляра от Евангелието от Матей излизат от печат в Санкт-Петербург. То съдържа и две страници идентификация на българите, написани от Хендерсон. Целият проект струва на Британското и чуждестранно библейско общество над 10000 руски рубли. Съществуването на превода е обявено за първи път през 1826 г. от Петър Кeпeн, руски учен от Санкт-Петербург. Той разказва, че по време на посещението си в Трансилвания през 1822 г. научава за български превод. В същата година, базирайки се на доклада на Руското библейско общество, Сарафик оповестява публикацията на български Нов Завет. Той обаче е въведен в очевидно заблуждение от немско списание, което пише за отпечатването на български Нов Завет през 1828 г., който през 1834 г. е унищожено в Санкт-Петербург. Теориите за мистичното изчезване на това издание варират от пожар до наводнението на Катерининия канал. В последствие, няколко екземпляра биват съхранени в руските културни кръгове, а други по-късно са разпространени от Бенджамин Баркър по време на неговото пътуване из България. Кларк от друга страна заключава, че пълно издание от 1828г. (или 1829г.) на Теодосиевия превод никога не е съществувал след като няма запазен или намерен нито един екземпляр. През 1902г. директора на Одеската библиотека Попруженко повдига въпроса за “хипотетичното” Лондонско издание от 1828г., което никога не е виждал лично. През 1903г., Яцимирски открива част от Теодосиевия превод съдържащи страниците 27-96 с текст от Матей 10:2-28:20.След като представителите на Британското Библейско общество и Американския решават, че не могат да приемат Теодосиевия превод на Библията като авторитетен, се налага да се търси алтернатива. Още през 1825 г. в Лондон, Лийвс получава информация за превода на Теодосий от Пинкертон, който му съобщава, че Търновският митрополит Иларион е в Цариград носейки със себе си български превод на Новия Завет от Букурещ. През декември 1825 г. Търновският митрополит Иларион споделя с Лийвс, че учител от Враца подготвя друг превод. Вероятно това е бил Огнянович, който иска за превода си около 5000 пиастра. Американският борд предлага да бъде отпечатано само Евангелието по Лука като мостра. След като този превод е обстойно изследван от търновската интелигенция, Иларион го отхвърля само за да предложи двама нови свещеници от епархията за нов превод. По същото време Васил Априлов посочва трима образовани мъже от Свищов, които според него, са компетентни по българска граматика и могат да преведат Писанията по всички правила. Повторно предложение за превод на Библията на български правят Бенджамин Баркър и Х.Д. Лийвс, които пътуват из България в периода 1823-26 г. в търсене на подходящ преводач на Новия Завет в Търново и Букурещ. В пътуване до Търново през ноември 1826г. Лийвс научава, че по подбуда на Одринския архиепископ двама свещеници от Селимния (днешен Сливен) са започнали превод на Новия Завет. Те успяват да преведат част от Евангелието от Матей, когато спират своята работа, разбирайки че Търновския архиепископ Иларион е започнал подобна дейност в Свищов. През 1827 г. Лийвс отпътува за Букурещ, където е убеден, че съществуват българи, способни да направят превода. Причината за това са два образеца, които той е получил лично. Въпреки съществуващите езикови и граматически трудности, той предлага поне едно евангелие да бъде преведено и отпечатано. Отделно от гореописаните, през 1828 г. Петър Сапунов и Отец Серафим отпечатват четирите евангелия на български в Букурещката метрополска преса. При превода Серафим ползва гръцки и славянски, като в отделени случаи предпочита славянски думи вместо български. Преводът е направен от гръцки, влашки (румънските) и славянски Новозаветни текстове на източния български диалект, очевидно преди Теодосий Бистрички да започне своята работа през 1820 г. Преводът на Сапунов е отпечатан едва десет години след като в завършен поради финансови затруднения. Първоначалната идея е да се публикуват и разпространят четирите евангелия, като със събраните средства се отпечатат и останалите книги на Новия Завет. След смъртта на Серафим през 1827 г. Сапунов започва отпечатването. През 1828 г. с известни закъснения са публикувани 1200 броя. Въпреки че целият Нов Завет е преведен, само четирите евангелия излизат и то на евтина хартия като Матей Бабунов е печатар, а Слав Къньов от Калофер е словослагателят. Деяния на Апостолите заедно с Откровение е трябвало да бъдат отпечатани малко по-късно, но това никога не се осъществява. Сапунов лично разпространява 400 екземпляра от отпечатаните в следващите шест години с единична цена десет пиастъра. Разпространението им е ограничено заради надписа на заглавната страница за “идването на армията на могъщата империя на цяла Русия”. След като потвърждава, че преводът в действителност е завършен според изискванията на българския книжовен език, през 1834 г. Бенджамин Баркър и Британското и Чуждестранно библейско общество купуват останалите 800 екземпляра на Сапуновия превод за цена между шест и седем пиастра на бройка, вместо първоначалните десет. На следващата година Баркър получава две предложения за преиздавана на Сапуновия превод. Първото е от Даниел Темпъл от Малта, който по-късно се премества в Смирна, а второто от Джосая Брюър и неговия партньор С. Дамиян от Цариград. Брюър прави предложение да тиражира 5000 екземпляра за $4500 което Баркър приема като по-добра цена.За съжаление Сапуновият превод съдържа голям брой езикови и граматически грешки и не е възприет добре от българското население. Докато Баркър предлага препечатване на Евангелията, българският учител в Смирна Константин Фотинов изследва Сапуновия превод и заявява, че може да направи по-добър. Той предоставя на Баркър три глави от Евангелието на Йоан като образец, които са преведени от съвременен гръцки и явно превъзхождат по качество превода на Сапунов. В търсене на правилния преводач за българския Нов Завет през 1820-30 г. Х.Д. Лийвс също се свързва със Сапунов. Неговото мнение за работата на Сапунов спира мисионерите от тиражиране на превода. През 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит (Петров) Рилски в Габрово. Последният е препоръчан от Търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия Завет. Не е ясно дали тази постъпка е била съгласувана с гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември или началото на октомври 1835 г. и започва работа незабавно. Евангелията от Матей и Марко са готови през ноември, а първите завършени чернови на синоптичните евангелия през декември 1835 г. На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че преводът на четирите евангелия в готов. В началото на февруари 1836 г., Бенджамин Баркър подготвя договор за превода, изпращайки екземпляр до Смирна и до Неофит. Цената на пълния превод е 5000 турски гроша. Договорът, с дата 19 февруари 1836 г., е подписан от Неофит в Габрово на 23 март 1836 г. Баркър моли Иларион лично да провери превода, но поради ограниченото си време, Иларион оставя довършването на превода на “съвестта” на Неофит. Преводът на книгата Деяния започва на 29 февруари 1836 г. и завършва на 11 април. Дванадесет дни по-късно Неофит приключва поправките по Евангелията и Деяния на Апостолите и е готов да продължи с останалата част от превода. Той съобщава, че за сравнение е използвал новогръцки превод на Новия Завет, направен от Иларион и издаден 1828 г. Неофит целенасочено не включва бележките си по превода в текста. Неговото единствено изискване е да наблюдава процеса на отпечатване като планира пълния превод да е готов през септември 1836 г. През май 1836 г. Неофит изпраща половината от преведения Нов Завет до Баркър в Смирна. Посланията са преведени в периода май-септември с.г., но на 15 септември 1936 г. Архиепископът на Търново Иларион нарежда да се прекрати работата по превода. Цариградската патриаршия издава указ за унищожаването на всички частични екземпляри, които по него време са били вече в употреба. Кореспонденцията между Неофит и Баркър спира за период от две години. През това време, Баркър снабдява издателството на А. Дамян със славянски шрифт за печатане от Лайпциг. Вероятно шрифтът е взет от Бреткоф и Хертел от Таучниц и е използван на печатарската преса, която американките мисионери доставят в Цариград. Междувременно Евангелията и Деяния на Апостолите се издават периодично през 1838 г. и 1839 г. и многократно преиздавани след това. В началото на 1838 г. Неофит отново се свързва с Баркър и на 18 април същата година изпраща в Смирна завършения български превод на целия Нов Завет. По молба на Бенджамин Баркър през 1838 г. д-р Елиас Ригс, който по това време работи върху Граматически записки на Българския език (публикувани в Смирна през 1844 г.), преглежда първото издание на Неофитовия превод. Ригс, от своя страна, използва помощта на живеещия по-това време в Смирна Константин Фотинов. След приключване на ревизирането през май 1939 г. Баркър изпраща отговор на Неофит, че Новият Завет е пуснат за печат. На 7 октомври 1838 г. Баркър изпраща първата страница от готовия вече превод, искайки мнението му за използвания шрифт. Подобна страница е изпратена още през 1837 г. по Иларион, но тя никога не достига до Неофит. През 1840 г. Британското и чуждестранно библейско общество тиражира 5000 екземпляра от първия пълен български превод на Новия Завет в Смирна. На заглавната страница пише: “Новият Завет на нашия Господ Исус Христос. Нов превод от Славянски на български език, направен от Неофит, йеромонах П.П. от Рила. Прилежно изследван и одобрен от преподобния и всемъдър Търновски Митрополит Иларион. В Смирна. В печатницата на А. Дамянов и компания. 1840 г.”На 13 август, 1840 г., Неофитовият ученик Илия Василев му изпраща разпечатка с информация, че преводът е излязъл от печат. Няколко екземпляра са доставени и в Одеса от Баркър през лятото на 1840 г. До октомври 374 копия са разпространени на панаира в Узунджово и Одрин, 600 броя са поръчани от българи в Бесарабия и 220 са изпратени до Райно Попович в Карлово. През 1841 г. представител на Американския борд е съобщава, че 2000 екземпляра на Новия Завет са продадени за по-малко от седмица. На панаира в Узунджово през 1842 г. са поръчани 146 екземпляра, а до 1844 г. повече от 3000 копия са разпространени сред българите. Гръцката патриаршия реагира моментално. Православните митрополити по цяла България са организирани в кампания да намерят и унищожат всеки екземпляр от “протестантския” Нов Завет. Българското население почти навсякъде бойкотира кампанията отказвайки да предаде Новият Завет. Христо Пулеков от Копривщица пише, че Пловдивската митрополия заповядва да бъде конфискуван всеки протестантски екземпляр на Новия Завет в града, но хората от Копривщица отказват да се подчинят заповедта. Подобна информация пристига и от Кесари Попвасилев от Пазарджик. Гръцката патриаршия решава да си послужи с други методи като обявява, че в превода са допуснати грешки. Хаджи Геро Добрев от Копривщица изпраща веднага екземпляр от Новия Завет до сина си Найден в Одеса където група учители правят пълна проверка. Найден отговоря, че грешки не са открити. Преследванията от Гръцката патриаршия само покачват интереса на българите към превода и Новият Завет е разпродаден напълно. Второ издание, почти идентично с първото от 1840 г. , излиза през 1850 г. Трето издание следва през 1853 г. в 15000 екземпляра. Няколко хиляди копия незабавно са изпратени от Смирна за разпространение в България от С. Майерс. Повече от 2000 са продадени на панаира в Узунджово. Четвъртото издание на българския Нов Завет е публикувано през 1857 г. в Букурещ за първи път с различен шрифт, но е дефектно и поръчката е отменена. През 1859 още две издания са публикувани. Едното е отпечатано в Букурещ, а другото в Лондон като на заглавната страница е погрешно изписано “трето издание” вместо четвърто. През 1866 г. ново “джобно” издание с текст, ревизиран от Ригс и Лонг, е отпечатано в Цариград. Новият Завет от 1840 г. е ревизиран и тиражиран общо девет пъти. Британското и чуждестранно библейско общество прави опит да наеме Константин Фотинов за превода на Евангелията през 1839 г. Фотинов обаче използва смесица от буквални преводи и църковнославянски. Резултатът от работата му не е приет като цяло от българското население и е отхвърлен от Британското и чуждестранно библейско общество като неподходящ за издаване. Фотинов обаче участва в ревизирането и издаването на Новия Завет през 1840 г. заедно с често забравяния Стойно (Сава) Илиев Радулов. Фотинов продължава работа по ревизирането на следващите издания заедно с д-р Ригс, който вече е придобил значителни познания по български език. Д-р Елиас Ригс се среща с Константин Фотинов през 1842 г. (не 1844 г., както често се споменава) и го кани да участва в превода на брошури за American Tract Society. Фотинов се оказва водеща фигура при ревизираните издания на българския Нов Завет, имайки предвид факта, че българският език корено се променя за периода 1840-60 г. Тази трансформация налага главно източният (търновски) диалект и отхвърля широко разпространеният западен (македонски), на който Новият Завет е превеждан до момента. Фотинов работи върху превода на Стария Завет между 1851 г. и 1858 г. като през последната година д-р Ригс му помага. Издание на Псалмите преведено от Фотинов е публикувано в Смирна през 1855 г. През 1855 г. в Цариград следват изданията на Притчи, Еклисиаст и Петокнижието. Преводите на тези книги, както и остатъкът от Стария Завет, значително се разминават със славянската версия, използвана от православната църква, което предоплага че са превеждани директно от еврейски. През този период Ригс заминава за Америка и остава там за около две години. След завръщането си заедно с Т. Баингтон обикалят България, изследвайки промените в българския език. Ригс се среща с Неофит Рилски, с когото обсъжда възможността за ревизирано издание на българския Нов Завет с цел премахване на македоно-сръбските диалектни елементи и форми. Това решение исторически променя българския език с избора на източнотракийската диалектна форма. Очевидно, до този момент част от Стария Завет е преведена на западния диалект и ревизирането й е неизбежно. През 1858 г. Фотинов се премества в Цариград, за да участва в ревизирането, но на 28 ноември 1858 г. внезапно умира само седмица след завръщането на Ригс в Цариград. Останал без помощник от българска страна, през януари 1859 г. Ригс поканва българския учител Христодул Костович (Сечан Николов) да му помага в работата. Ригс и Костович завършват първа глава на Изход до края на месеца.През 1860 г. първият том на Стария Завет, съдържащ Петокнижието, е публикуван. Изданието се появява по време на “Българския Великден” (3 април, 1869 г.), с който Българската православна църква отхвърля Гръцката патриаршия и създава собствена екзархия през 1870 г. През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет. Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет. През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петия член на редакторски екип, воден от Ригс. Тук трябва да се изтъкне, че действителният превод на българската Библия е направен от българи като американски и английски мисионери спомагат за ревизирането и отпечатването му. В резултат на съвместната работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена. Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод. В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г. До този момент, изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет, са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив продава 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец. През 1863 г. други 895 екземпляра били продадени за период от 7 месеца. В Ески Загра (Стара Загора) 800 броя са продадени само за един месец. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж. През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. В края на 1876 г. сто страници от българската Библия са пуснати за отпечатване. През 1867 г. с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет - едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано. След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г. 36000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са публикувани в Цариград (а не 1872 г., както претендира Лео Уайнър или 1864 г., както е отразено в следствие на неизвестни на автора източници ). Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат) като и двете са с препратки. Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници. Преводът е познат като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни, 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора. Поради големият интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания. През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената “Библейска (издателска) къща” в Цариград са 6572 тома. След отпечатването на българската Библия Ригс издава Речник на Свещеното Писание (620 страници - Цариград, 1884 г.), Хармония на Четирите Евангелия (236 страници - Цариград, 1880 г.) и Коментар на Новия Завет (в 3 тома -1894-98 г.). Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г., след смъртта на Ригс през 1901 г.През XX век съвременната история на българската протестантска Библия продължава в четири хронологически периода: Премодернизъм (1900-1914 г.), Модернизъм (1914-1944 г.), Комунизъм (1944-1989 г.) и Посткомунизъм (1989-до наши дни).Първият период се характеризира с многократни публикации на българската протестантска Библия с минимални поправки. Евангелието от Марко е отпечатано в началото на XX век от Scripture Gift Mission с цветни илюстрации. Американското библейско общество отпечатва Новия Завет в Ню-Йорк (1906 г.). Британското и чуждестранно библейско общество отпечатва Новия Завет, с паралелен английски и български текст в Берлин (1909 г.), Евангелието от Лука в Лондон (1912 г.), отделни издания на Новия Завет и на цялата Библия в Цариград (1912 г.). Периодът приключва с издание на Псалмите в Лондон (1913 г.).Периодът на модернизма започва след Първата световна война с излизането на специалното издание на Библията през 1918 г. То е ревизия на изданието от 1912 г. (публикувано от Американското библейско общество в Ню Йорк). Следва ревизирано издание на четирите Евангелия, което е започнато 1913 г. от Р. Томас, T. Найденов, Дж.У. Бауърд (A.B.C.F.M), М.Т. Добровски и Дж. Дж. Сечанов (A.M.E.M) и съхранявано по време на войната. То е отпечатано в Придворната печатница в София от Британското и чуждестранно библейско Общество през 1921 г. Пълният ревизиран Нов Завет е отпечатан по-късно през същата година отново в София в 20000 екземпляра.През 1922 г. топографско издание на Българската библия е отпечатана от Британското и чуждестранно библейско общество в печатницата на Кх. Матеосян в Цариград. През 1923 г. в София второ издание на ревизията от 1921 г. е отпечатано в 10000 тираж. Същата годината цялата Библия, включвайки ревизирания Нов Завет от 1921 г. с новата ортография и Старият Завет със старата българска ортография, са публикувани в Придворната печатница в София от Британското и чуждестранно библейско общество. През 1924 г. ревизираните издания на Псалмите и Притчите са публикувани в два отделни тома в София, всяко от по 10000 екземпляра. Ревизирано издание на цялата Българска библия следва през същата година.През 1925-1926 г. в Ню-Йорк осемте тома на Цариградското издание (1871 г.) са отпечатани от Ню-Йоркското библейско общество. Издание на ревизирания Нов Завет през 1933 г. и цялата Библия през 1940 г. от Британското и чуждестранно библейско общество са последвани от Евангелието на Йоан и излизат през 1944 г. отпечатани от Американското библейско общество. Изданието от 1940 г. съдържа само минимални промени от ревизираното издание от 1924 г. Тези два екземпляра са възприети от българската протестантска църква в нейното съществуване през 45-те години на комунизма.Режимът в България (1944-1989 г.) ограничава превода, печатането и разпространението на Библията. Протестантски Библии се печатат само извън България и се внасят тайно. Между много известните и неизвестни, пълни и частични издания са Женевското издание на българската Библия от Обединено библейско общество (1951 г.), Ню Йоркско издание на българската Библия от американското библейско общество (1951 г.), Лондонско издание на Българската Библия (1965 г.), Ню- Йоркско издание на българския Нов Завет (1967 г.) и пълната Библия от последното (1980 г.).С падането на Берлинската стена през 1989 г. различни организации се опитват да осигурят нов български превод на Библията. През 1993 г. издателство Верен отпечатва протестантския Нов Завет През 1995 г. пълен нов православен превод е публикуван, последван от три нови протестантски ревизирани издания на българската Библия в периода на 2000-2001 г. на издателска къща Верен, Нов Човек и Библейска лига, наред с няколко опита за нов превод. Повече от 100 години минават, откакто Библията е преведена на български от протестанти. Тя е преследвана от православните гърци, фашисткия режим и комунистическите атеисти с една цел – да реформират българското национално съзнание и да манипулират българската нация с религиозен, военен или идеологически контрол. Едно е ясно от изминалия век, през който Библията присъства по Българските земи – “Божието Слово не може да бъде оковано във вериги” (2 Тимотей 2:9). Режимите и преследванията, както и хората, които ги причиняваха, станаха в миналото, но българската Библия продължава да променя хора и съдби. През изминалите 14 години на реформи, България преминава сурова политическа, икономична, и обществена криза. Въпреки всичко, в началото на XXI столетие, думите от Вечната Книга са отново светлина на надежда и духовна подкрепа за българския народ. Защото това не е краят на историята за българската Библия. Това е само нейното начало ...

Идете по целия свят!”


Как се развиха обстоятелствата, за да се озовеш точно в Африка?Преди да замина за Африка завърших библейски колеж в Англия. Когато бях втора година в библейския колеж, колежките ми заминаха за Зимбабве. Накрая на втората година реших да отида само за три седмици там, за да усетя атмосферата. Това беше първото ми пътуване до Африка и до Зимбабве. Преди да се върна оттам, пасторът, с когото бях в екип, ме попита дали искам да се присъединя към служението. Бях малко шокирана, неподготвена за този въпрос. След поканата се върнах вкъщи, молих се и след това заминах. Беше февруари на 2004 г. Тогава заминах за 9 месеца, след което се прибрах за 3 месеца и 2005 г. отново заминах. Вече две години ходя да служа там.Какво точно правиш в Африка?Работя в служение, което е свързано с организирането на евангелизации. За около година организираме до 9 евангелизации. Посещаваме различни нации и различни градове. Работим с различни църкви. Провеждаме библейско обучение, чрез което след евангелизацията целим да подготвим Тялото Христово и да насърчим християните. Работим с местните църкви.След като проведем евангелизационните дейности, вземаме имената и адресите на новоповярвалите и ги даваме на местните църкви. Те, от своя страна, трябва да отидат и да намерят новоповярвалите, да ги направят ученици и да ги приобщят към църквата. Аз и още едно момиче от Шотландия се занимаваме с организацията на детски евангелизации. Те се провеждат в следобедните часове. Как африканците служат на Бога?Служението в Африка е много живо – използват се танци, песни, игри, в които участват две кукли – Джесика и Джорджи. Те са любимците на децата. Африканчетата нямат много играчки. Някои от малчуганите си мислят, че Джесика и Джорджи са живи. Тук е пренаситено с играчки, но там не е. Чрез куклите наблягаме на идеята, която желаем да внушим. В центъра винаги стои Господ, Който е личен спасител, и това, което Той е направил за нас. Понякога учим стихове от Библията. След края на всяка евангелизация наблягаме на четири неща: хората, приели Исус, трябва да четат всеки ден Библията; да се молят; да ходят на добра църква (казвам „добра църква”, тъй като има и окултни общества); да казват на другите за Христос. По време на детската евангелизация (която продължава час – час и половина) провеждаме състезания, сценки, в които участват и местни хора. Тези начини са много добро средство да комуникираш с децата. От какви хора е изграден екипът?Предимно участват африканци, може би шестима. Джени е от Шотландия, аз съм от България, миналата година имахме едно момче от Америка. Общо взето, в този екип винаги е имало чужденци. Евангелизаторът ни е пакистанец по произход, но живее със семейството си в Америка. Служението също е организирано там. Как ви приемат хората в Африка? Какво е отношението им към вас, чужденците?Винаги има процент резерва. На първо място, защото си белокож. Те имат негативно отношение към британците. Като разберат, че съм българка, реагират така, сякаш ме познават.Те чували ли са за България?Да, може да се каже, че са чували, защото са имали възможност да бъдат комунистическа страна, но все пак се отклоняват от този път. Българският футбол е добра реклама за цял свят. С какви неща се сблъска, когато отиде за първи път там? Какво ти беше странно?Имат резерви към чужденците, но като християни ни приемат добре, уважават ни. След като виждат, че отиваме при тях с отношение да им служим и да ги обичаме, те чувстват това. За 2 години не сме имали проблем като чужденци там. Странно е, че си заобиколен с чернокожи. В началото се страхувах от хората, виждах ги различни, не знаех какво си мислят, как ще реагират; притеснявах се да ходя сама по улиците. Никога не е имало посегателство срещу мен, но очевидно е, че това са нови за мен хора, нов свят. Бях впечатлена, че там имат прислужници. Това е нормално за тях. Всеки, който може да си позволи, наема жена, която да помага. Когато бях в библейското училище, сами си вършехме нещата – готвехме, чистехме тоалетни... Щом отидох в Африка, за мен беше шокиращо да не чистя, да не си оправям леглото, да не пера, да не гладя. За всичко това там си има хора. Това е нещо различно за България, но за тях е съвсем нормално.Ти каза, че там хората са по-отворени за Христос; че вървейки по улицата, човек може да им говори за Него. Защо това не се случва в България?Мисля, че африканците са по-отворени за духовните неща. Когато видим откъде произлизат (от различни племена), разбираме, че всяко племе служи на различни духове, има си водач. Те по принцип са отворени за духовния свят. Обществото в Европа е много по-материализирано и по-рационално. Те са търпеливи да те изслушат; отворени са за доброто; лесно се доверяват; вярват, че има духовен свят, а оттам – че има Бог. Другата причина е, че християнството в Зимбабве и Замбия е силно развито. Хората, макар и не всички, ходят на църква. Когато дойде неделя, по улиците се виждат много хора, които ходят на църква. Това е нещо нормално. Всеки е с Библия под ръка и отива на църква. Как са с точността във времето?Много са зле. Животът в Африка тече по-бавно. Хората не бързат, не тичат; повечето от тях нямат часовници. Жената отива на женско събрание, когато си свърши работата. Когато събранието е в 2 ч., тя може да отиде в два и половина, в три, в три и половина – след като си е приключила работата. Повечето хора нямат собствен превоз, нямат и часовници. Движат се с микробуси, но не всеки може да си го позволи. Когато се движат пеш, те се виждат с познати и се отплесват.Може ли да се каже, че африканците са щастливи хора?Да, те са щастливи. Не са зависими от времето. Когато веднъж отидохме в пощата да изпращаме картички, трябваше да купим няколко марки. Имаше само трима души на опашката, но чакахме 15 минути. Това няма нищо общо със забързания свят. Ние започнахме да недоволстваме. Когато дойде нашият ред, бяхме отегчени и направо казахме: „Три марки за Европа.” Те ни отвърнаха: „Чакайте, чакайте, първо се казва „Добър ден”. Ние казахме: „Добре, добър ден. Три марки за Европа.” После те ни попитаха: „Вие откъде сте? Как мина денят ви?” Ние им отговорихме, а после казахме: „Три марки за Европа.” След като ни връщаха рестото, отново ни задаваха въпроси. Ние настоявахме: „Дайте ни марките!” За тях е много важно да общуват с хората. Ако отидеш в магазина, това може да ти отнеме много време. Хората не бързат; разговарят, когато са на опашката. Бавното темпо се отразява и на служенето в църквата. Жените първо приготвят храната за мъжете си, тогава тръгват на църква. Междувременно срещат хора по улицата, спират, разговарят. Това отнема време. Може би затова църковните им служби са много дълги – отнемат по 3–4 часа. Вярващите не бързат да се прибират, защото са там с цялото семейство, с децата.Ти с какво трябваше да се пребориш, за да можеш да служиш на тези хора? Как влезе в манталитета им?За мене беше лесно. Виждат се някои общи неща с българската култура, може би се усеща ориенталско влияние. За мене е много приятно да общувам с тези хора. Те са много земни. Ако им обърнеш внимание, се чувстват почетени и ти възвръщат стократно. В началото беше трудно с облеклото. В малките градове жените не носят панталони, а само поли. Още на първата евангелизация имаше натиск върху мен и приятелката ми – караха ни да учим момичетата да не носят дънки и панталони. Аз отговарях, че не мога да ги уча на нещо, което аз не правя. Самата аз нося панталони и не считам това за неправилно, но когато сме там и служим, винаги сме с поли, понеже те се борят с този проблем. Много е важно да се идентифицираш с местното население, но ако нещо е неправилно според нас, без да сме арогантни, показваме свобода в дадена ситуация. Виждаш ли плод от работата на екипа, с който служиш?Да! Постоянно сме свидетели на чудеса и знамения! Хора идват на евангелизациите, носят свои близки и приятели, за да им бъде послужено с молитва. Когато видиш Божията сила да се докосва да слепите очи, до глухите уши, до куците крака, нямаш шанс да си останеш същият!Ние сме много окуражени от работата си там!Ще ходиш ли за трета година в Африка?Да, ще ходя. За следващата година планираме повече евангелизации от обикновеното.Как да станем част от мисионерството по света? Не всеки може да отиде.Така е – не всеки може да отиде, но всеки може да се моли; всеки може да дава средства за мисионерите. Така става част от голямото движение на Бог по Земята!Какво мислиш, че липсва на нас, българите, за да участваме в мисии по тези начини, които изброи?Преди всичко трябва да престанем да мислим за своите проблеми, своята църква, своя град. Този манталитет ограничава и затваря християните. С това мислене никой няма да е способен да бъде част от мисионерството по света. Когато излязох от България, осъзнах, че и на другите места има истински хора с реални проблеми. Нещата далече не се заключват само в мен и в града ми.

viravbog

Архив на блога

Всичко за мен